10 дек. 2008 г., 20:25

Албум

1.1K 0 2

                                                       Албум

 

 

                Животът вледени и вкамени
                               сълзите ни, сърцето и мечтите,
                    годините минават като дни
                               и никоя не спря да ме попита...

 


                    Момче ли съм аз още или мъж
                         и сякаш вчера се заканвах: “- Да порасна!”
                    Животът се изниза изведнъж,
                         само спомените смеят се и плачат...


                    Гърдите ни отрониха въздишка,
                         сълзите във очите ни лютят,
                   а Времето препуска и не иска
                         да позабави малко своя бяг...


                  И някой ден ръцете ще отворят
                         албума ни, внезапно пожълтял,
                  и снимки черно-бяло ще говорят,
                         че целият живот е отлетял...


 

                     22.37

                  04.06.1998

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манол Манолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...а Времето препуска и не иска
    да позабави малко своя бяг..."
    Да уловим мига тогава.
  • Не обичам разделите - със спомени и още по-малко със живота - отлитащия!Но той се ниже ли ниже...
    Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...