10 дек. 2008 г., 20:25

Албум 

  Поэзия » Философская
712 0 2

                                                       Албум

 

 

                Животът вледени и вкамени
                               сълзите ни, сърцето и мечтите,
                    годините минават като дни
                               и никоя не спря да ме попита...

 


                    Момче ли съм аз още или мъж
                         и сякаш вчера се заканвах: “- Да порасна!”
                    Животът се изниза изведнъж,
                         само спомените смеят се и плачат...


                    Гърдите ни отрониха въздишка,
                         сълзите във очите ни лютят,
                   а Времето препуска и не иска
                         да позабави малко своя бяг...


                  И някой ден ръцете ще отворят
                         албума ни, внезапно пожълтял,
                  и снимки черно-бяло ще говорят,
                         че целият живот е отлетял...


 

                     22.37

                  04.06.1998

© Манол Манолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "...а Времето препуска и не иска
    да позабави малко своя бяг..."
    Да уловим мига тогава.
  • Не обичам разделите - със спомени и още по-малко със живота - отлитащия!Но той се ниже ли ниже...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??