Dec 10, 2008, 8:25 PM

Албум

1.1K 0 2

                                                       Албум

 

 

                Животът вледени и вкамени
                               сълзите ни, сърцето и мечтите,
                    годините минават като дни
                               и никоя не спря да ме попита...

 


                    Момче ли съм аз още или мъж
                         и сякаш вчера се заканвах: “- Да порасна!”
                    Животът се изниза изведнъж,
                         само спомените смеят се и плачат...


                    Гърдите ни отрониха въздишка,
                         сълзите във очите ни лютят,
                   а Времето препуска и не иска
                         да позабави малко своя бяг...


                  И някой ден ръцете ще отворят
                         албума ни, внезапно пожълтял,
                  и снимки черно-бяло ще говорят,
                         че целият живот е отлетял...


 

                     22.37

                  04.06.1998

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...а Времето препуска и не иска
    да позабави малко своя бяг..."
    Да уловим мига тогава.
  • Не обичам разделите - със спомени и още по-малко със живота - отлитащия!Но той се ниже ли ниже...
    Поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...