Албум
Албум
Животът вледени и вкамени
сълзите ни, сърцето и мечтите,
годините минават като дни
и никоя не спря да ме попита...
Момче ли съм аз още или мъж
и сякаш вчера се заканвах: “- Да порасна!”
Животът се изниза изведнъж,
само спомените смеят се и плачат...
Гърдите ни отрониха въздишка,
сълзите във очите ни лютят,
а Времето препуска и не иска
да позабави малко своя бяг...
И някой ден ръцете ще отворят
албума ни, внезапно пожълтял,
и снимки черно-бяло ще говорят,
че целият живот е отлетял...
22.37
04.06.1998
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манол Манолов Всички права запазени
