Ромашка (Златка Чардакова)
151 1317
8 апр. 2024 г., 06:37

Алени макове 

  Поэзия » Философская
503 7 10

Политна от ръба на пропастта

към вятъра погледна за спасение.

Понесе я и с нея полетя,

в прегръдка да му бъде вдъхновение.

 

И вкопчена, останала без дъх

припяваше последната си песен.

От ехото на див усоен връх

кънтеше екотът небесен.

 

Изстена, съкровени въжделения

притихнаха, сподавени от напора.

Летеше пагубно в опиянение,

посестрима достойна бе на вятъра.

 

Летеше, после стана тихо в бездната,

достигна макови поля огненоалени.

Стопи се, с аленото им се сля,

потъна в спомени и свидни блянове.

© Златка Чардакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички ви за хубавите коментари, за подкрепата и за добавяне в „любими“!
    Сливането с аленото е вид прераждане - сливане с истинската любов, със сходни души, с вечността.
  • Tъжно...
  • Прекрасно!
  • Злате!!! Браво!
    Поздравявам те и аз.
  • Труден избор! А свободата на полета...
    Чудесни картини, емоционални!
    Поздрав, Злати!
  • С Младен. Много ми хареса, Злате!
    Поздравявям те!
  • Всеки намира спасението по различен начин. За някои полета от пропастта е последният изход. За съжаление. Невероятно си описала този толкова труден избор. Поздравявам те
  • Възхитителен полет!
    Описанието му е чистокръвна поезия, Ромашка. Поздравление!
    Но главното в този полет се нарича достойнство. Иначе как се става "посестрима на вятъра" и "негово вдъхновение". Бих препоръчал на много Лирически подобен свършек. В него има нещо величаво и чрез него те биха издигнали на пиедистал Женскостта, вместо да вегетират след критическата с полубеззъба уста до леталния си изход. Особено за най-тежкотонажните полетът до алените поляни би представлявал паметна гледка и за страничния наблюдател. И не е необходимо този полет да се състои от "див усоен връх". Достатъчно е да представлява скок от по-висок етаж на най-обикновена сива сграда в безразличното делнично лице на тротоара.
    Винаги съм се възхищавал от жените самоубийци. Както е казал Албер Камю: "Самоубийството е най-висшата форма на поетична изява на индивида!"
  • И тук откривам "счупено сърце и кървяща душа"!
    Колко ли "любовни бездни с макови поля огненоалени" живеят в нас?
    Поздравления, Златка!
  • Хареса ми. Препоръчвам.
Предложения
: ??:??