Алени макове
Политна от ръба на пропастта
към вятъра погледна за спасение.
Понесе я и с нея полетя,
в прегръдка да му бъде вдъхновение.
И вкопчена, останала без дъх
припяваше последната си песен.
От ехото на див усоен връх
кънтеше екотът небесен.
Изстена, съкровени въжделения
притихнаха, сподавени от напора.
Летеше пагубно в опиянение,
посестрима достойна бе на вятъра.
Летеше, после стана тихо в бездната,
достигна макови поля огненоалени.
Стопи се, с аленото им се сля,
потъна в спомени и свидни блянове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
