19 июл. 2019 г., 18:20

Алкохолно

1.3K 8 15

Поемаш ме на малки глътки,
със привкус на абсент и суета.
Намираш ме във всяка чаша,
агонизирайки от жажда и желание.

 

Напомням ти едно далечно ехо –
усещане за тръпка, страст и тишина.
Но нещо в мен те вика и примамва...

 

Онази мека, деликатна топлина,
разляла се по тялото и по езика,
когато ме опита на разсъмване,
в прегръдката на новата зора!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© SMooth Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жени, той опредлено си беше писан за разсънване и други неща
    Благодаря ти, Силве!
    Върнахте ме в едни поетични, други времена, момичета. Благодаря Ви!
  • Хубаво и еротично. Финалът е в целта.
  • Този стих ме разсъни, Смути Много красиво....
  • Сега ще кажеш, че приканваме към лоши пороци, а то е само любов... и още нещо
    Благодаря Катя!
  • Какъв ти абсент?! Това си е парливо уиски с тежки последици.
    Днес четох при Лиа, че любовта е като сладолед с карамел.
    На човек да му се прииска да се напие и да преяде със сладолед.
    Хубаво е. Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...