19.07.2019 г., 18:20

Алкохолно

1.3K 8 15

Поемаш ме на малки глътки,
със привкус на абсент и суета.
Намираш ме във всяка чаша,
агонизирайки от жажда и желание.

 

Напомням ти едно далечно ехо –
усещане за тръпка, страст и тишина.
Но нещо в мен те вика и примамва...

 

Онази мека, деликатна топлина,
разляла се по тялото и по езика,
когато ме опита на разсъмване,
в прегръдката на новата зора!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© SMooth Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жени, той опредлено си беше писан за разсънване и други неща
    Благодаря ти, Силве!
    Върнахте ме в едни поетични, други времена, момичета. Благодаря Ви!
  • Хубаво и еротично. Финалът е в целта.
  • Този стих ме разсъни, Смути Много красиво....
  • Сега ще кажеш, че приканваме към лоши пороци, а то е само любов... и още нещо
    Благодаря Катя!
  • Какъв ти абсент?! Това си е парливо уиски с тежки последици.
    Днес четох при Лиа, че любовта е като сладолед с карамел.
    На човек да му се прииска да се напие и да преяде със сладолед.
    Хубаво е. Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...