4 янв. 2023 г., 13:22  

Allegro moderato за Смъртта

420 2 4

ALLEGRO MODERATO ЗА СМЪРТТА

 

... все още жив – без пукната пара,

не се и питам, дишам преблагато –

дали бедняк последен ще умра,

или ще легна върху крини злато? –

 

дали над мен ще пейне някой поп,

добре платен във варненската черква? –

или с шише мерло на моя гроб

Жена по мен от мъка ще изперка,

 

дали ще скубят троскот и бодил

край камъка ми моите авери? –

и ще си спомнят кой, какъв съм бил,

и – въобще живял ли съм? – Валерий,

 

дали и – страшна терца! – синове

ще поседят на пейката сиротна? –

и с кеф! – за следващите векове

със тях на благо селфи да се фотна,

 

дали ще пея в Рая – вдъхновен? –

в хор ангели allegro moderato?

Като умра, носете си от мен

за спомен крина със словесно злато.

 

3 януарий 2023 г.

гр. Варна, 13, 00 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно съм впечатлена! След прочит на твое стихотворение вече ми е трудно да напиша коментар. Думите ти наистина светят като злато, Валери!
  • Много силно.
  • Твоето словесно злато е безкрайно, векове ще минат и то през тях ще блести.
  • Красива поезия! Тече като водопад от чиста, планинска вода! Такова чувство за хумор съм срещала само при Омар Хаям. Самоирония могат да си позволят небесните хора. Сухоземните се вземат много насериозно

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...