4.01.2023 г., 13:22  

Allegro moderato за Смъртта

415 2 4

ALLEGRO MODERATO ЗА СМЪРТТА

 

... все още жив – без пукната пара,

не се и питам, дишам преблагато –

дали бедняк последен ще умра,

или ще легна върху крини злато? –

 

дали над мен ще пейне някой поп,

добре платен във варненската черква? –

или с шише мерло на моя гроб

Жена по мен от мъка ще изперка,

 

дали ще скубят троскот и бодил

край камъка ми моите авери? –

и ще си спомнят кой, какъв съм бил,

и – въобще живял ли съм? – Валерий,

 

дали и – страшна терца! – синове

ще поседят на пейката сиротна? –

и с кеф! – за следващите векове

със тях на благо селфи да се фотна,

 

дали ще пея в Рая – вдъхновен? –

в хор ангели allegro moderato?

Като умра, носете си от мен

за спомен крина със словесно злато.

 

3 януарий 2023 г.

гр. Варна, 13, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно съм впечатлена! След прочит на твое стихотворение вече ми е трудно да напиша коментар. Думите ти наистина светят като злато, Валери!
  • Много силно.
  • Твоето словесно злато е безкрайно, векове ще минат и то през тях ще блести.
  • Красива поезия! Тече като водопад от чиста, планинска вода! Такова чувство за хумор съм срещала само при Омар Хаям. Самоирония могат да си позволят небесните хора. Сухоземните се вземат много насериозно

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...