Алма Матер
Продадох душата си
в този театър.
Ядрени, вятърни мелници
брулят очите ми.
Вдишвам.
Издишвам.
Те не знаят, че вече съм сляпа.
Тук не е път напред.
Тук е преса за вяра!
Аз изгарям в повтаряне.
Смазана.
Вдишвам.
Издишвам.
И вече съм стара.
Запечатах съня си.
Отваряй!
Отвори младостта ми
като прашен Сервантес,
късай страници, плюй, редактирай!
Отмъкни ми от корен последната свежест
като плевел.
Подравни.
И сортирай.
Превърни ме във сраснало с бюро човече,
с телефон вместо длан (или глас)
Вдишвам.
Издишвам.
Цветовете ми - спечени.
Ипотечни (но всъщност забравени).
Тук не е прощъпулник,
а опело за мисъл!
Вдишвам.
Издишвам.
Еднаквост.
Още имам мечти.
Ще ги снимам.
Да ги помня, когато отпаднат.
в този театър.
Ядрени, вятърни мелници
брулят очите ми.
Вдишвам.
Издишвам.
Те не знаят, че вече съм сляпа.
Тук не е път напред.
Тук е преса за вяра!
Аз изгарям в повтаряне.
Смазана.
Вдишвам.
Издишвам.
И вече съм стара.
Запечатах съня си.
Отваряй!
Отвори младостта ми
като прашен Сервантес,
късай страници, плюй, редактирай!
Отмъкни ми от корен последната свежест
като плевел.
Подравни.
И сортирай.
Превърни ме във сраснало с бюро човече,
с телефон вместо длан (или глас)
Вдишвам.
Издишвам.
Цветовете ми - спечени.
Ипотечни (но всъщност забравени).
Тук не е прощъпулник,
а опело за мисъл!
Вдишвам.
Издишвам.
Еднаквост.
Още имам мечти.
Ще ги снимам.
Да ги помня, когато отпаднат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
