Алма Матер
Продадох душата си
в този театър.
Ядрени, вятърни мелници
брулят очите ми.
Вдишвам.
Издишвам.
Те не знаят, че вече съм сляпа.
Тук не е път напред.
Тук е преса за вяра!
Аз изгарям в повтаряне.
Смазана.
Вдишвам.
Издишвам.
И вече съм стара.
Запечатах съня си.
Отваряй!
Отвори младостта ми
като прашен Сервантес,
късай страници, плюй, редактирай!
Отмъкни ми от корен последната свежест
като плевел.
Подравни.
И сортирай.
Превърни ме във сраснало с бюро човече,
с телефон вместо длан (или глас)
Вдишвам.
Издишвам.
Цветовете ми - спечени.
Ипотечни (но всъщност забравени).
Тук не е прощъпулник,
а опело за мисъл!
Вдишвам.
Издишвам.
Еднаквост.
Още имам мечти.
Ще ги снимам.
Да ги помня, когато отпаднат.
в този театър.
Ядрени, вятърни мелници
брулят очите ми.
Вдишвам.
Издишвам.
Те не знаят, че вече съм сляпа.
Тук не е път напред.
Тук е преса за вяра!
Аз изгарям в повтаряне.
Смазана.
Вдишвам.
Издишвам.
И вече съм стара.
Запечатах съня си.
Отваряй!
Отвори младостта ми
като прашен Сервантес,
късай страници, плюй, редактирай!
Отмъкни ми от корен последната свежест
като плевел.
Подравни.
И сортирай.
Превърни ме във сраснало с бюро човече,
с телефон вместо длан (или глас)
Вдишвам.
Издишвам.
Цветовете ми - спечени.
Ипотечни (но всъщност забравени).
Тук не е прощъпулник,
а опело за мисъл!
Вдишвам.
Издишвам.
Еднаквост.
Още имам мечти.
Ще ги снимам.
Да ги помня, когато отпаднат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
