Продадох душата си в този театър. Ядрени, вятърни мелници брулят очите ми. Вдишвам. Издишвам. Те не знаят, че вече съм сляпа. Тук не е път напред. Тук е преса за вяра! Аз изгарям в повтаряне. Смазана. Вдишвам. Издишвам. И вече съм стара. Запечатах съня си. Отваряй! Отвори младостта ми като прашен Сервантес, късай страници, плюй, редактирай! Отмъкни ми от корен последната свежест като плевел. Подравни. И сортирай. Превърни ме във сраснало с бюро човече, с телефон вместо длан (или глас) Вдишвам. Издишвам. Цветовете ми - спечени. Ипотечни (но всъщност забравени). Тук не е прощъпулник, а опело за мисъл! Вдишвам. Издишвам. Еднаквост. Още имам мечти. Ще ги снимам. Да ги помня, когато отпаднат.
Даре,
То чи е кат' Анщайн сестра ти-така си е...една относителна личност се оказа...отнася се твърде гениално с думите и абсолютно прозаично с таратора(виж отговора си на моето "шедьовърче".
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.