Алогично(ст)
Въгленно изгарям от въздишки,
в тишина разтопени свенливо.
Сякаш съм отучена да дишам
след разстрели със стрели горчиви.
Сълзите графитени са вече.
С тях рисувам формите на болка,
която (като в речна делта)
пуснала е надълбоко котва.
Сякаш съм отучена да имам,
проклета (да искам безгранично...)
Диамантено в мене прозират
плодове от една алогичност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвет Все права защищены
