tsveti4ka (Цвет)
198 273
29 июн. 2011 г., 22:10

Алогично(ст) 

  Поэзия
518 0 1

Въгленно изгарям от въздишки,

в тишина разтопени свенливо.

Сякаш съм отучена да дишам

след разстрели със стрели горчиви.

 

Сълзите графитени са вече.

С тях рисувам формите на болка,

която (като в речна делта)

пуснала е надълбоко котва.

 

Сякаш  съм отучена да имам,

проклета (да искам безгранично...)

Диамантено в мене прозират

плодове от една алогичност.

 

 

© Цвет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??