Въгленно изгарям от въздишки,
в тишина разтопени свенливо.
Сякаш съм отучена да дишам
след разстрели със стрели горчиви.
Сълзите графитени са вече.
С тях рисувам формите на болка,
която (като в речна делта)
пуснала е надълбоко котва.
Сякаш съм отучена да имам,
проклета (да искам безгранично...)
Диамантено в мене прозират
плодове от една алогичност.
© Цвет All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
