13 июн. 2019 г., 09:09

Амалгама 

  Поэзия
514 0 0

Беше странна амалгама.
Опиум, дим и мрак,
чувство, че света го няма,
и твоя отровен живак...
Още усещам вкуса
на онова странно, горчиво...
А моята пресъхнала уста
не спираше да се опива...
Моят притихнал, черен княз
наливаше в чашите катран.
Не беше мой. И пиех само аз.
Напукания му таван
бе моята любима панорама...
Рецептата отнесе и сега
я нямам тази странна амалгама.
И в абстиненция мълча.

 

13.06.2019г.

гр. Сопот

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??