6 окт. 2019 г., 08:00  

Ами да се съблека?

1.5K 8 18

"Музата"  със пръсти щрака,

нервно повишава глас:

"Вече писна ми да чакам!

Рима търсиш втори час!...

 

В теб обноски - ама никак!

Питие поне сложи!...

Въздържателка съм, вика,

но сега ми се допи!...

 

Вдъхновение ли искаш?...

Ами да се съблека?...

За любов не се натискаш?

Кво на туй да му река?!...

 

Давай таблата тогава -

да направим с теб игра!...

Който бие - заминава!

И късмет във любовта!..."

 

Вдъхновение бил търсил!

Тук съм - трезва като пън!...

Като гледам кви ги върши,

явно, че ненужна съм!...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, аз съм олицетворение на трезвата мисъл
  • Приемете искреното ми възхищение.

    Поетите са cоpy-paste програма,
    подтикваща ни към любов и грях.
    Следва минута за самореклама:
    Как' Сийке, аз не съм от тях.
  • Не мога да се оплача, не знам докога ще бъде така, но ме навестява все още чат-пат!...
  • Адмирации, Роби! Мисля, че при теб музата се чувства много добре, така че...
  • Радвам се, че мога и да те усмихвам, Светла!...Поздрави!...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...