Oct 6, 2019, 8:00 AM  

Ами да се съблека?

1.5K 8 18

"Музата"  със пръсти щрака,

нервно повишава глас:

"Вече писна ми да чакам!

Рима търсиш втори час!...

 

В теб обноски - ама никак!

Питие поне сложи!...

Въздържателка съм, вика,

но сега ми се допи!...

 

Вдъхновение ли искаш?...

Ами да се съблека?...

За любов не се натискаш?

Кво на туй да му река?!...

 

Давай таблата тогава -

да направим с теб игра!...

Който бие - заминава!

И късмет във любовта!..."

 

Вдъхновение бил търсил!

Тук съм - трезва като пън!...

Като гледам кви ги върши,

явно, че ненужна съм!...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, аз съм олицетворение на трезвата мисъл
  • Приемете искреното ми възхищение.

    Поетите са cоpy-paste програма,
    подтикваща ни към любов и грях.
    Следва минута за самореклама:
    Как' Сийке, аз не съм от тях.
  • Не мога да се оплача, не знам докога ще бъде така, но ме навестява все още чат-пат!...
  • Адмирации, Роби! Мисля, че при теб музата се чувства много добре, така че...
  • Радвам се, че мога и да те усмихвам, Светла!...Поздрави!...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...