23 авг. 2023 г., 00:50

Амин 2Кога

451 2 3

Кога ще почнем да разбираме...

не другите, самите нас.

Да бъдем с времето ни отредено

живеещи без страх.

 

Кога ще се почувстваме щастливи!?

Кога ще кажем аз съм тук?

И без да се страхуваме

да се усмихнем пак.

 

Лъжа ли е живота наш...

или само подсладен е?

Копнеем ли за по-добро,

или търсим вариант по-лесен?

 

Песен, но каква!?

Боже, опази Света.

Защото ние не знаем как.

Амин!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви ,Приятели за подкрепата и любими!Младене,Ники!!!
    Искам да благодаря и на Краси"Майстора" за всичко!Хубава вечер,Приятели!!!
  • Много ми хареса, Ачо!
    "Боже, опази Света.
    Защото ние не знаем как.
    Амин!!!"
  • "Боже, опази Света."

    Дай Боже да го опази!

    Вълнуващ стих, при това актуален! Поздравление, Ачо!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...