19 февр. 2009 г., 13:16  

Амнистия

969 0 15
Мълчанието ляга помежду ни, с амнистия във лявото око. Заспиваш отегчен и равнодушен и сякаш никога не е било.   Била съм, бил си някому на пътя - измислила съм си една любов. За теб сега съм само спомен смътен отстрелян дивеч, при успешен лов.   Илюзия било е да те мисля, години да живея наобратно, да те мечтая, тайно да те искам... Били сме само непознати.   И аз заспивам. Край. The end. Без думи. Невинен си - пиши на мен вината. Пък нека, като куче помежду ни, да ляга и сама съдбата.   Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки един от нас малко или много се вдъхновява от личния си живот,така че няма за какво да се извиняваш... Поздрави за стиха!
  • Простете ми, че ви занимавам с личния си живот, и ви благодаря, че коментирахте благосклонно!
  • Болезнено - прекрасен!
    Както винаги!!!
  • СТРАХОТНО!!!
  • И аз заспивам. Край. The end. Без думи.

    Браво, Рег,,,цитирам точно това, защото знам колко сила се изисква за този тих край...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...