Амнистия
Мълчанието ляга помежду ни,
с амнистия във лявото око.
Заспиваш отегчен и равнодушен
и сякаш никога не е било.
Била съм, бил си някому на пътя -
измислила съм си една любов.
За теб сега съм само спомен смътен
отстрелян дивеч, при успешен лов.
Илюзия било е да те мисля,
години да живея наобратно,
да те мечтая, тайно да те искам...
Били сме само непознати.
И аз заспивам. Край. The end. Без думи.
Невинен си - пиши на мен вината.
Пък нека, като куче помежду ни,
да ляга и сама съдбата.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
Поздрави за стиха!
