Feb 19, 2009, 1:16 PM
Амнистия
Мълчанието ляга помежду ни,
с амнистия във лявото око.
Заспиваш отегчен и равнодушен
и сякаш никога не е било.
Била съм, бил си някому на пътя -
измислила съм си една любов.
За теб сега съм само спомен смътен
отстрелян дивеч, при успешен лов.
Илюзия било е да те мисля,
години да живея наобратно,
да те мечтая, тайно да те искам...
Били сме само непознати.
И аз заспивам. Край. The end. Без думи.
Невинен си - пиши на мен вината.
Пък нека, като куче помежду ни,
да ляга и сама съдбата.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Всеки един от нас малко или много се вдъхновява от личния си живот,така че няма за какво да се извиняваш...
Поздрави за стиха! -
Простете ми, че ви занимавам с личния си живот, и ви благодаря, че коментирахте благосклонно!
-
Болезнено - прекрасен!
Както винаги!!! -
СТРАХОТНО!!!
-
И аз заспивам. Край. The end. Без думи.
Браво, Рег,,,цитирам точно това, защото знам колко сила се изисква за този тих край... -
"Мълчанието ляга помежду ни,
с амнистия във лявото око."
С мълчаливо възхищение! -
Готин стих!
-
И аз заспивам! Е...грешките се повтарят...а време няма!
-
Любов безразлична,
съвсем нетипична... -
Пристрастявам се, Рег...
Мнооогооо! -
Тъжно е!
Но стихът е хубав! -
The end.
Великолепен стих! -
свежарско
-
страхотно!
-
Много е студено.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
