17 сент. 2025 г., 20:59

Амнистия? Присъда?

144 1 0

Дадох ѝ време, колкото си пожела.
Очи в очи да бъдем само двете с нея.
Кажи, ти съдбо моя, даваш ли крила,
или изгарям изведнъж, за да не тлея? 

 

Дарих ѝ сбраните от люде студ и мрак,
огниво дадох ѝ – душата искрометна.
Решавай, скъпа моя, ти кога и как,
звездите нисичко над мене пак ще светнат.

 

Тя – като мен ръбата само сви уста
и замълча за век. Амнистия? Присъда?
Продума ми в съня: Не ще ти го спестя,
не съм всесилна – всички болки да изпъдя. 

 

Ти имаш думи – рече. Искаш и крила.
Любов си имаш. Е, каквото е – такава.
До теб е лудост, както вечно е била,
не тебе аз, щурачко, мене ти спасяваш... 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...