17.09.2025 г., 20:59

Амнистия? Присъда?

143 1 0

Дадох ѝ време, колкото си пожела.
Очи в очи да бъдем само двете с нея.
Кажи, ти съдбо моя, даваш ли крила,
или изгарям изведнъж, за да не тлея? 

 

Дарих ѝ сбраните от люде студ и мрак,
огниво дадох ѝ – душата искрометна.
Решавай, скъпа моя, ти кога и как,
звездите нисичко над мене пак ще светнат.

 

Тя – като мен ръбата само сви уста
и замълча за век. Амнистия? Присъда?
Продума ми в съня: Не ще ти го спестя,
не съм всесилна – всички болки да изпъдя. 

 

Ти имаш думи – рече. Искаш и крила.
Любов си имаш. Е, каквото е – такава.
До теб е лудост, както вечно е била,
не тебе аз, щурачко, мене ти спасяваш... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...