Амок

И

преливаш във мен

изчезваш, разтапяш се в самотата

и

крещиш във мрака,

а аз оставам и в тебе,

и в мене,

потъвам,

не знам и не искам,

а искам, копнея, лелея,

и пак изчезваш

изпод пръстите ми

като

спомен, като пепел и лъст

и се чувам да шепна,

а думите липсват, изгарят

душата и

я прокъсват -

сякаш ешарп от коприна

потъваш

в сърцето ми -

огън и болка,

изстинах, изчезнах, изплаках,

обичайки те,

не помня, не забравям

и пак те обичам,

знам, че си тук и те няма

и

крещя от мъка и смях -

като вой на безумие, на слабост и злоба,

обичам те,

не ми отговаряй,

недей се обръща,

въпреки че чакам и слушам,

слушам зимния вятър и

чакам...

24,12,2018