Dec 25, 2018, 10:58 PM

Амок

1.1K 1 0

И

преливаш във мен

изчезваш, разтапяш се в самотата

и

крещиш във мрака,

а аз оставам и в тебе,

и в мене,

потъвам,

не знам и не искам,

а искам, копнея, лелея,

и пак изчезваш

изпод пръстите ми

като

спомен, като пепел и лъст

и се чувам да шепна,

а думите липсват, изгарят

душата и

я прокъсват -

сякаш ешарп от коприна

потъваш

в сърцето ми -

огън и болка,

изстинах, изчезнах, изплаках,

обичайки те,

не помня, не забравям

и пак те обичам,

знам, че си тук и те няма

и

крещя от мъка и смях -

като вой на безумие, на слабост и злоба,

обичам те,

не ми отговаряй,

недей се обръща,

въпреки че чакам и слушам,

слушам зимния вятър и

чакам...

24,12,2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

На Ч.Н

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...