Dec 25, 2018, 10:58 PM

Амок

1.1K 1 0

И

преливаш във мен

изчезваш, разтапяш се в самотата

и

крещиш във мрака,

а аз оставам и в тебе,

и в мене,

потъвам,

не знам и не искам,

а искам, копнея, лелея,

и пак изчезваш

изпод пръстите ми

като

спомен, като пепел и лъст

и се чувам да шепна,

а думите липсват, изгарят

душата и

я прокъсват -

сякаш ешарп от коприна

потъваш

в сърцето ми -

огън и болка,

изстинах, изчезнах, изплаках,

обичайки те,

не помня, не забравям

и пак те обичам,

знам, че си тук и те няма

и

крещя от мъка и смях -

като вой на безумие, на слабост и злоба,

обичам те,

не ми отговаряй,

недей се обръща,

въпреки че чакам и слушам,

слушам зимния вятър и

чакам...

24,12,2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

На Ч.Н

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...