19 янв. 2011 г., 13:28

Аморални хора 

  Поэзия » Другая
511 0 2

 


(по Ксения Григорович)

Сърцата тупкат - жива рана
и все са ни случайни срещите...
и не разбираме по-рано,
че няма свършване Горещата...

В сокака Зимата умува.
С мъгла се въси. С вятър вие,
а ние все ще се целуваме
и все по-жадни ще се пием.

Вървим си. Хора аморални...
След нас се зъбят бесни кучета...
За Бъдното е най-нормално
в очите луди да се случва!

Целуваме се и е весело.
В сокака Зимата се свря.
Дали да спускаме завесата?!?
От устните ти изгорях...

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав стих.Само дето не мога да разбера кое му е неморалното?Поздрав!
  • Краси, както винаги си талантлив и вдъхновен, непресъхващ извор на омая любовна, поздравления!
Предложения
: ??:??