Jan 19, 2011, 1:28 PM

Аморални хора

  Poetry » Other
712 0 2

 


(по Ксения Григорович)

Сърцата тупкат - жива рана
и все са ни случайни срещите...
и не разбираме по-рано,
че няма свършване Горещата...

В сокака Зимата умува.
С мъгла се въси. С вятър вие,
а ние все ще се целуваме
и все по-жадни ще се пием.

Вървим си. Хора аморални...
След нас се зъбят бесни кучета...
За Бъдното е най-нормално
в очите луди да се случва!

Целуваме се и е весело.
В сокака Зимата се свря.
Дали да спускаме завесата?!?
От устните ти изгорях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих.Само дето не мога да разбера кое му е неморалното?Поздрав!
  • Краси, както винаги си талантлив и вдъхновен, непресъхващ извор на омая любовна, поздравления!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...