Jan 19, 2011, 1:28 PM

Аморални хора 

  Poetry » Other
469 0 2

 


(по Ксения Григорович)

Сърцата тупкат - жива рана
и все са ни случайни срещите...
и не разбираме по-рано,
че няма свършване Горещата...

В сокака Зимата умува.
С мъгла се въси. С вятър вие,
а ние все ще се целуваме
и все по-жадни ще се пием.

Вървим си. Хора аморални...
След нас се зъбят бесни кучета...
За Бъдното е най-нормално
в очите луди да се случва!

Целуваме се и е весело.
В сокака Зимата се свря.
Дали да спускаме завесата?!?
От устните ти изгорях...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих.Само дето не мога да разбера кое му е неморалното?Поздрав!
  • Краси, както винаги си талантлив и вдъхновен, непресъхващ извор на омая любовна, поздравления!
Random works
: ??:??