17 мая 2019 г., 12:00

Анабел...

521 2 1

 

Анабел...

 

Тревожна птица утрото събуди...

Повея вятър... Волност  безпредѐл...

Едно момиче Слънцето учуди

прекрасно като Пролет... Анабел...

 

На цъфнали дървета с аромата,

на вихрите с внезапните коне

и с тайнствения шепот на мълвата

то сякаш че от Вечността дойде...

 

На съненият Изгрев в самотата

висеше избледнялата Луна,

последната звезда във необята

отнесе аромата на нощта...

 

... На Пролетта изящната омая

Планетата заръси с нежен дъжд

и сляха се Началото с Безкрая,

и чар се разпиля нашир и длъж...

 

... А утринния вятър във косата

ѝ с вихрите си сам се бе уплел...

Пристъпва по килима на цветята

и боса във росата Анабел...

 

И толкова пленително прекрасна,

и толкова чаровна е сега,

че цялата Природа се прехласна

във прелестно -- томителна тъга...

 

А въздухът е някак си особен

във пролетната свежа суетня

и толкова дълбок е небосвода

за птичите възторжени ята...

 

... Камбана от далечна Катедрала

с внезапен Вятър вихрено ечи

на Пролетта вълшебствата събрала

тя всеки миг превръща във мечти...

 

... Във утрото се лутах произволно

и цялото величие видях,

и тъй тогава, може би неволно,

но с много страст в мига я пожелах...

 

И казах си дори: човече можеш

ако в страстта си истински умел

ти боговете сам да разтревожиш --

залюбиш ли безумно  Анабел...

 

23.02.2017.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...