Анджела
Ангел си, в небето морскосиньо
караш ме да пърхам със крила.
Демон си в сърцето черно-сиво
нямаш място ти за мене там сега.
Анджела, ти просто се наричаш
трудова и истинска жена...
мен оставяш пак след теб да тичам
искам те, защото ти ми вдъхваш свобода.
Ангелът на Анджела съм аз,
тя ми позволи да полетя,.
Чувството пък някой да обичаш
няма аналог със нищо на планетата Земя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Тодоров Все права защищены
