KRONOS.1 (Калоян Тодоров) KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
7 118
Mar 24, 2017, 5:43 PM

Анджела

  Poetry » Love
453 1 4

Ангел си, в небето морскосиньо

караш ме да пърхам със крила.

Демон си в сърцето черно-сиво

нямаш място ти за мене там сега.

 

Анджела, ти просто се наричаш

трудова и истинска жена...

мен оставяш пак след теб да тичам

искам те, защото ти ми вдъхваш свобода.

 

Ангелът на Анджела съм аз,

тя ми позволи да полетя,.

Чувството пък някой да обичаш

няма аналог със нищо на планетата Земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Тодоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0