Анджела

Mar 24, 2017, 5:43 PM

Poetry » Love

275 1 4

Ангел си, в небето морскосиньо

караш ме да пърхам със крила.

Демон си в сърцето черно-сиво

нямаш място ти за мене там сега.

Анджела, ти просто се наричаш

трудова и истинска жена...

мен оставяш пак след теб да тичам

искам те, защото ти ми вдъхваш свобода.

Ангелът на Анджела съм аз,

тя ми позволи да полетя,.

Чувството пък някой да обичаш

няма аналог със нищо на планетата Земя.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-03-26T22:15:45+03:00

Прекрасен стих!
KRONOS.1 (Борислав тодоров)

2017-03-25T19:19:38+02:00

Анджела беше едно двайсет годишно момиче, което почина при катастрофа миналата година и беше невероятна поетеса.Вмъкването на името и в стиха стана някак си естествено и случайно.
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-03-25T19:16:16+02:00

Много хубав стих, поздрав от мен!!!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-25T12:23:25+02:00

Ангел ... и демон... и чувството да обичаш... Божествено!