Анджела
Ангел си, в небето морскосиньо
караш ме да пърхам със крила.
Демон си в сърцето черно-сиво
нямаш място ти за мене там сега.
Анджела, ти просто се наричаш
трудова и истинска жена...
мен оставяш пак след теб да тичам
искам те, защото ти ми вдъхваш свобода.
Ангелът на Анджела съм аз,
тя ми позволи да полетя,.
Чувството пък някой да обичаш
няма аналог със нищо на планетата Земя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
