17 дек. 2017 г., 19:42

Андриск (Филип VI Македонски)

593 0 0

Всуе ли изправих се аз пред съдбата...

всуе ли оръжие взех...

всуе ли с безбройните, зли легиони...

кръстосвахме огън и меч?

 

Всуе ли жадувах отново за царство...

всуе ли жадувах за мир?

Всуе ли бе всичко, което съм сторил...

защо ли аз бях победен?

 

Нима времената менят се подобно

на нощния мрак и деня?

Нима бях обречен пред Рим да се скърша...

и с мен да си иде денят?

 

Духът на великия цар Александър...

в момента тъгува безкрай...

задето страната му горда и славна...

обвита от ужаса бе...

 

А моят край идва... разнасян в окови

из друмите скверни на Рим...

понасям безкрайните срамни обиди

и удари страшни от бич...

 

Това е обаче цената да бъдеш

готов да се бориш до край...

това е цената, която заплащаш,

щом искаш да вършиш дела!

 

18.12.2017 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Андриск е последният македонски благородник, оказал отпор на Римско настъпление в пределите на древна Македония. След дълга поредица от въстания, подпомогнат от Одриското царство, той успява временно да отблъсква походите на римските легиони, докато не понася тежко поражение и не е принуден да бяга при своите съюзници, които обаче отричат да имат общо с него и го предават в римски ръце, където посреща смъртта си.

За повече сведения потърсете в интернет. 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...