Андриск (Филип VI Македонски)

Всуе ли изправих се аз пред съдбата...

всуе ли оръжие взех...

всуе ли с безбройните, зли легиони...

кръстосвахме огън и меч?

Всуе ли жадувах отново за царство...

всуе ли жадувах за мир?

Всуе ли бе всичко, което съм сторил...

защо ли аз бях победен?

Нима времената менят се подобно

на нощния мрак и деня?

Нима бях обречен пред Рим да се скърша...

и с мен да си иде денят?

Духът на великия цар Александър...

в момента тъгува безкрай...

задето страната му горда и славна...

обвита от ужаса бе...

А моят край идва... разнасян в окови

из друмите скверни на Рим...

понасям безкрайните срамни обиди

и удари страшни от бич...

Това е обаче цената да бъдеш

готов да се бориш до край...

това е цената, която заплащаш,

щом искаш да вършиш дела!

18.12.2017 г.