20 нояб. 2012 г., 10:39

Ангел

756 0 0

 

Във вярност ти се вричам.

Ще те подкрепям от тук до края на света.

Винаги ще те обичам.

Напук враждебната тълпа.

 

Когато сбъркаш пътя

и слънцето не виждаш от тъга,

ръката ти във тъмното ще водя,

с радост болката ще споделя.

 

Когато на върха се ти забравиш

и погледнеш със надменност на звездите,

ще те хвана, почнеш ли да падаш,

на заблудите ще залича следите.

 

Ще те поканя във невидима страна,

където любовта е нежна сила,

на сърцето ти ще дам моите крила -

лъчеструйна ангелска закрила.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...