Nov 20, 2012, 10:39 AM

Ангел

  Poetry » Other
755 0 0

 

Във вярност ти се вричам.

Ще те подкрепям от тук до края на света.

Винаги ще те обичам.

Напук враждебната тълпа.

 

Когато сбъркаш пътя

и слънцето не виждаш от тъга,

ръката ти във тъмното ще водя,

с радост болката ще споделя.

 

Когато на върха се ти забравиш

и погледнеш със надменност на звездите,

ще те хвана, почнеш ли да падаш,

на заблудите ще залича следите.

 

Ще те поканя във невидима страна,

където любовта е нежна сила,

на сърцето ти ще дам моите крила -

лъчеструйна ангелска закрила.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...