Паднал ангел тя не беше
С крила от злато тя летеше
Исках да я стигна и с нея да полетя
С ангелска магия до нея да долетя
Плахи стъпки в тъмнина от сълзи
Страхувам се че само гърмежа на сърцето си дочувам
Преследвах призрак облян в лъжи
В сянката на душевната тъма ден и нощ картини с нея аз рисувах...
Животът ми без нея е безсмислен
Пред нея оставам аз безсилен
Какво ли си мисли тя?
Докато аз потъвам в бездната...
Но дъждът не може да измие всички мисли за нея
Докато тъжни песни аз за нея пея
Куршуми в главата ми летят без ред
В разума ми стрелят без милост те навред
Не гради стена построй ми мост
Не изгасяй ти искрата моля те за малко милост
Почувствай огъня в очите ми
И без дума да продумам вече знаеш за мечтите ми...
© Михаел Атанасов Все права защищены