Паднал ангел тя не беше
С крила от злато тя летеше
Исках да я стигна и с нея да полетя
С ангелска магия до нея да долетя

Плахи стъпки в тъмнина от сълзи
Страхувам се че само гърмежа на сърцето си дочувам
Преследвах призрак облян в лъжи
В сянката на душевната тъма ден и нощ картини с нея аз рисувах...

Животът ми без нея е безсмислен

Пред нея оставам аз безсилен
Какво ли си мисли тя?
Докато аз потъвам в бездната...

Но дъждът не може да измие всички мисли за нея

Докато тъжни песни аз за нея пея

Куршуми в главата ми летят без ред

В разума ми стрелят без милост те навред

Не гради стена построй ми мост
Не изгасяй ти искрата моля те за малко милост

Почувствай огъня в очите ми
И без дума да продумам вече знаеш за мечтите ми...