1 мая 2009 г., 11:52
Ангел ми тъче крилца...
***
" Ангели летят във траур бял,
снегът вали
над този глупав свят заспал..."
По улиците
локвени лица
разливат болести...
в окови...
с восъчни
примамливи крила.
А в стаята ми
ангелска ръка
безмълвно нежно ме лекува...
изтъкава ми божествена душа...
защото ме обича...
и тъгува
Вярвай,
че и аз тъча...
но мойта обич те убива.
Сълзите ми ти парят...
гордостта...
и крехките крилца погиват.
© Арлина Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ангелът пазител е винаги до нас. Жалко, че толкова често го натъжаваме... Стихът е в прекрасен унисон с меланхолията в мен и този непрекъснат пролетен дъжд навън...
-
!!!
Много харесвам поезията ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
