1 мая 2009 г., 11:52

Ангел ми тъче крилца...

1.3K 0 2

***

                Ангели летят във траур бял,   
                                       снегът вали  
                                               над този глупав свят заспал..."

 

По улиците
локвени лица
разливат болести...
в окови...
с восъчни
примамливи  крила.

 

А в стаята ми
ангелска ръка
безмълвно нежно ме лекува...
изтъкава ми божествена душа...
защото ме обича...
и тъгува

 

Вярвай,
че и аз тъча...
но мойта обич те убива.
Сълзите ми ти парят...
гордостта...
и крехките крилца погиват.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ангелът пазител е винаги до нас. Жалко, че толкова често го натъжаваме... Стихът е в прекрасен унисон с меланхолията в мен и този непрекъснат пролетен дъжд навън...
  • !!!
    Много харесвам поезията ти!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...