1 may 2009, 11:52

Ангел ми тъче крилца...

Poesía

1.3K 0 2

***

                 " Ангели летят във траур бял,
                                      снегът вали
                                               над този глупав свят заспал..."

По улиците
локвени лица
разливат болести...
в окови...
с восъчни
примамливи крила.

А в стаята ми
ангелска ръка
безмълвно нежно ме лекува...
изтъкава ми божествена душа...
защото ме обича...
и тъгува

Вярвай,
че и аз тъча...
но мойта обич те убива.
Сълзите ми ти парят...
гордостта...
и крехките крилца погиват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ruba (Руми Бакърджиева)

Ангелът пазител е винаги до нас. Жалко, че толкова често го натъжаваме... Стихът е в прекрасен унисон с меланхолията в мен и този непрекъснат пролетен дъжд навън...

2009-05-01T12:54:40+03:00
lips_of_angels (Ем)

!!!
Много харесвам поезията ти!

2009-05-01T12:39:14+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0