1.05.2009 г., 11:52

Ангел ми тъче крилца...

1.3K 0 2

***

                Ангели летят във траур бял,   
                                       снегът вали  
                                               над този глупав свят заспал..."

 

По улиците
локвени лица
разливат болести...
в окови...
с восъчни
примамливи  крила.

 

А в стаята ми
ангелска ръка
безмълвно нежно ме лекува...
изтъкава ми божествена душа...
защото ме обича...
и тъгува

 

Вярвай,
че и аз тъча...
но мойта обич те убива.
Сълзите ми ти парят...
гордостта...
и крехките крилца погиват.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангелът пазител е винаги до нас. Жалко, че толкова често го натъжаваме... Стихът е в прекрасен унисон с меланхолията в мен и този непрекъснат пролетен дъжд навън...
  • !!!
    Много харесвам поезията ти!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...