***
" Ангели летят във траур бял,
снегът вали
над този глупав свят заспал..."
По улиците
локвени лица
разливат болести...
в окови...
с восъчни
примамливи крила.
А в стаята ми
ангелска ръка
безмълвно нежно ме лекува...
изтъкава ми божествена душа...
защото ме обича...
и тъгува
Вярвай,
че и аз тъча...
но мойта обич те убива.
Сълзите ми ти парят...
гордостта...
и крехките крилца погиват.
© Арлина Всички права запазени