28 мар. 2008 г., 08:20

Ангел на мрака

1.2K 0 1

Кратък дъждостих от угаснали мечти,
не знам сега къде съм, но кажи ми ти,
от болка измъчван, гасна в светъл мрак
и всеки сън за мене е фатален знак.
Няма светлина в този кух тунел
и сякаш радостта някой ми е взел.
Роден съм в мъки, в мъки ще умра,
не искам аз да съм без теб сега!

Забравени думи на умрял език,
усмивка, превърнала се в тик,
новото лице на омразата,
в ангел на мрака се превръщам аз!
Каква си ти, ще кажеш ли сега?
Нима не разбра, че това не е игра?
Животът е пътека, извървяна в миг
и няма кой да чуе твоя жален вик.

Кафевите очи и заглъхналия смях,
зная, че няма вече път назад.
Признат за виновен, се осъдих сам
и на изгнанието си аз отивам с плам.
Ако можех аз отново да бъда с теб,
да разтопя сърцето ти от лед,
сенки да рисувам под очите ти,
докато в ангел на мрака се превърнеш ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диян Каролев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...