Mar 28, 2008, 8:20 AM

Ангел на мрака 

  Poetry » Love
881 0 1

Кратък дъждостих от угаснали мечти,
не знам сега къде съм, но кажи ми ти,
от болка измъчван, гасна в светъл мрак
и всеки сън за мене е фатален знак.
Няма светлина в този кух тунел
и сякаш радостта някой ми е взел.
Роден съм в мъки, в мъки ще умра,
не искам аз да съм без теб сега!

Забравени думи на умрял език,
усмивка, превърнала се в тик,
новото лице на омразата,
в ангел на мрака се превръщам аз!
Каква си ти, ще кажеш ли сега?
Нима не разбра, че това не е игра?
Животът е пътека, извървяна в миг
и няма кой да чуе твоя жален вик.

Кафевите очи и заглъхналия смях,
зная, че няма вече път назад.
Признат за виновен, се осъдих сам
и на изгнанието си аз отивам с плам.
Ако можех аз отново да бъда с теб,
да разтопя сърцето ти от лед,
сенки да рисувам под очите ти,
докато в ангел на мрака се превърнеш ти...

© Диян Каролев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??