12 июн. 2010 г., 14:00

Ангелът на мрака

1.2K 0 2

Вечен съм и вечно ще живея

в този порутен и зъл свят

и от дълбините на мрака ще се смея,

обгърнат от любимия си цвят.

 

Страхувате се вий от мене.

Потръпвате от страховития ми вой,

но не ще ви вече дреме,

когато ви даря с вечния покой.

 

Смъртта не ще е страшна.

Страхът ще е,  ако си жив.

Тя на мене  е подвластна,

а той - душевния ви срив.

 

Умирайте! На мен се отдадете

и душите ви ще почиват в мир.

Бремето от тялото свалете,

защото аз съм вашият кумир.

 

Защо се страхувате от мене,

нима със зло съм ви дарил?

Или от любов сте заслепени

към този свят порочен и прогнил.

 

Моето име вий ще назовете,

когато срещнем се отвъд.

И чак тогава ще разберете

кой е бил правилният път.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райко Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...