6 апр. 2023 г., 21:08

Английски нрави. Икономът Робърт

864 8 20

Мъгла и дъжд. „Биг Бен“ удари десет.

Не помни Лондон чак такъв порой.

Противна влага повече от месец.

Мухляса Бъркли, а е лорд от сой.

                                               

Подаграта проклета го нервира

Отпива глътка от „Реми Мартен“.

От пурата „Кохиба“ дим извира

На Робърт, иконома, е вбесен.

 

Разстроен ... без да чука на вратата!

Яви се. Обяви с гробовен глас:

– В беда сме, сър. Надига се реката.

Не бива да се губи ценен час.

 

Потрепва пурата: – Недопустимо!

Какъв е този жест на портиер!

Върни се в бъдещето обозримо.

Почукай. Но дискретно. С маниер!

 

След пет минути, тропот по вратата –

И икономът с разтреперан глас:

– В беда сме, сър! Задава се реката!

– Владей се, Робърт! Не изпадай в транс!

 

След две минути. Робърт на вратата.

Не трепва мускул, като мрамор твърд

Прибрал почти прилежно стъпалата

безстрастно обявява: – Темза, сър!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Танче, за мен е радост, че си спряла и при този стих!

    Мария, това е третия или четвърти стих по виц... не са много вицовете, които искам да направя в стих, защото е важно да има съспенс в написаното и естествено обрат в сюжета. Винаги ме радват коментарите ти, нали знаеш!
  • Стиховете, писани по вицове, са много ценни и си имат една неподправена физиономия, носеща чаровна усмивка, но прикрита под мустака на времето.
    Женичка, страхотна си, отново!👍🌹
  • Интересно!!!
  • о, Иржи... винаги се радвам на твоите коментари. Благодаря ти от сърце за тези думи!
  • Ето, друго си е, когато чета любимия ми "сорт" стихове! И се възхищавам и преживявам, и не искам да свършва! Съжалявам, че някога като не вляза три дни в сайта и те загубя, но с удоволствие наваксвам...Неповторима си, за кой ли път го казвам, Жени!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...