6 abr 2023, 21:08

Английски нрави. Икономът Робърт

853 8 20

Мъгла и дъжд. „Биг Бен“ удари десет.

Не помни Лондон чак такъв порой.

Противна влага повече от месец.

Мухляса Бъркли, а е лорд от сой.

                                               

Подаграта проклета го нервира

Отпива глътка от „Реми Мартен“.

От пурата „Кохиба“ дим извира

На Робърт, иконома, е вбесен.

 

Разстроен ... без да чука на вратата!

Яви се. Обяви с гробовен глас:

– В беда сме, сър. Надига се реката.

Не бива да се губи ценен час.

 

Потрепва пурата: – Недопустимо!

Какъв е този жест на портиер!

Върни се в бъдещето обозримо.

Почукай. Но дискретно. С маниер!

 

След пет минути, тропот по вратата –

И икономът с разтреперан глас:

– В беда сме, сър! Задава се реката!

– Владей се, Робърт! Не изпадай в транс!

 

След две минути. Робърт на вратата.

Не трепва мускул, като мрамор твърд

Прибрал почти прилежно стъпалата

безстрастно обявява: – Темза, сър!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Танче, за мен е радост, че си спряла и при този стих!

    Мария, това е третия или четвърти стих по виц... не са много вицовете, които искам да направя в стих, защото е важно да има съспенс в написаното и естествено обрат в сюжета. Винаги ме радват коментарите ти, нали знаеш!
  • Стиховете, писани по вицове, са много ценни и си имат една неподправена физиономия, носеща чаровна усмивка, но прикрита под мустака на времето.
    Женичка, страхотна си, отново!👍🌹
  • Интересно!!!
  • о, Иржи... винаги се радвам на твоите коментари. Благодаря ти от сърце за тези думи!
  • Ето, друго си е, когато чета любимия ми "сорт" стихове! И се възхищавам и преживявам, и не искам да свършва! Съжалявам, че някога като не вляза три дни в сайта и те загубя, но с удоволствие наваксвам...Неповторима си, за кой ли път го казвам, Жени!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...