Английски нрави. Икономът Робърт
Мъгла и дъжд. „Биг Бен“ удари десет.
Не помни Лондон чак такъв порой.
Противна влага повече от месец.
Мухляса Бъркли, а е лорд от сой.
Подаграта проклета го нервира
Отпива глътка от „Реми Мартен“.
От пурата „Кохиба“ дим извира
На Робърт, иконома, е вбесен.
Разстроен ... без да чука на вратата!
Яви се. Обяви с гробовен глас:
– В беда сме, сър. Надига се реката.
Не бива да се губи ценен час.
Потрепва пурата: – Недопустимо!
Какъв е този жест на портиер!
Върни се в бъдещето обозримо.
Почукай. Но дискретно. С маниер!
След пет минути, тропот по вратата –
И икономът с разтреперан глас:
– В беда сме, сър! Задава се реката!
– Владей се, Робърт! Не изпадай в транс!
След две минути. Робърт на вратата.
Не трепва мускул, като мрамор твърд
Прибрал почти прилежно стъпалата
безстрастно обявява: – Темза, сър!
© Jasmin All rights reserved.
