4 июл. 2025 г., 16:46

Анима 2

270 0 0

Мина се време, а тебе те няма.
Избяга от мен, не остави следа.
След тебе остана сянка на дама,
с устни червени, в ръката – кама.

Преди да те има, не знаех тревога,
не виждах и чувах – бях просто човек.
След тебе останах стена полу сива,
и всяка минута усеща се век.

Но щом тъмнината ме вземе в прегръдка,
и тихо шепти ми нощта във съня,
отново те виждам – красива и тъжна,
в ръката ти роза, а в мене – вина.

И пак се събуждам, полужив и безкраен,
с надежда последна посрещам деня,
че може би скоро, дори и наужким,
ще дойдеш при мене и пак ще горя.

Но ако се върнеш, ела ми смирена,
с нежност и пламък, без гняв и тъга.
Душата ми чака, укротена и тиха,
да бъдеш любов, не рана в плътта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nebula Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...