Jul 4, 2025, 4:46 PM

Анима 2

  Poetry
266 0 0

Мина се време, а тебе те няма.
Избяга от мен, не остави следа.
След тебе остана сянка на дама,
с устни червени, в ръката – кама.

Преди да те има, не знаех тревога,
не виждах и чувах – бях просто човек.
След тебе останах стена полу сива,
и всяка минута усеща се век.

Но щом тъмнината ме вземе в прегръдка,
и тихо шепти ми нощта във съня,
отново те виждам – красива и тъжна,
в ръката ти роза, а в мене – вина.

И пак се събуждам, полужив и безкраен,
с надежда последна посрещам деня,
че може би скоро, дори и наужким,
ще дойдеш при мене и пак ще горя.

Но ако се върнеш, ела ми смирена,
с нежност и пламък, без гняв и тъга.
Душата ми чака, укротена и тиха,
да бъдеш любов, не рана в плътта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nebula All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...