4 jul 2025, 16:46

Анима 2

  Poesía
304 0 0

Мина се време, а тебе те няма.
Избяга от мен, не остави следа.
След тебе остана сянка на дама,
с устни червени, в ръката – кама.

Преди да те има, не знаех тревога,
не виждах и чувах – бях просто човек.
След тебе останах стена полу сива,
и всяка минута усеща се век.

Но щом тъмнината ме вземе в прегръдка,
и тихо шепти ми нощта във съня,
отново те виждам – красива и тъжна,
в ръката ти роза, а в мене – вина.

И пак се събуждам, полужив и безкраен,
с надежда последна посрещам деня,
че може би скоро, дори и наужким,
ще дойдеш при мене и пак ще горя.

Но ако се върнеш, ела ми смирена,
с нежност и пламък, без гняв и тъга.
Душата ми чака, укротена и тиха,
да бъдеш любов, не рана в плътта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nebula Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...