3 мая 2011 г., 20:38

Анонимна 

  Поэзия » Другая
2705 4 41

Предпочитам светът да не знае коя съм

и да нямам лице. Да вървя анонимна.

Да преместя сърцето си малко надясно.

Да не чувствам страха. Да не знам, че ме има.

 

Не понасям очи, дето нищо не виждат,

и въпроси наум, неспособни да питат.

Всички стъпки, които след себе си нижа,

ако спра, все се блъскат във мен и ме ритат,

 

за да гледам през хората. Само направо.

Да обръщам наопаки всички фасади.

Но сърцето ми още си бие отляво...

Затова ме притискат тълпи и площади.

 

И прозира плътта. Този плащ от безличност

е отчайващо тънък, изплетен от нишки,

под които и сляп ще ме види различна.

А така ми се иска да съм като всички!

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??