Предпочитам светът да не знае коя съм
и да нямам лице. Да вървя анонимна.
Да преместя сърцето си малко надясно.
Да не чувствам страха. Да не знам, че ме има.
Не понасям очи, дето нищо не виждат,
и въпроси наум, неспособни да питат.
Всички стъпки, които след себе си нижа,
ако спра, все се блъскат във мен и ме ритат,
за да гледам през хората. Само направо.
Да обръщам наопаки всички фасади.
Но сърцето ми още си бие отляво...
Затова ме притискат тълпи и площади. ...